Анализ на писмени извори и исторически обекти

Издирване на подходящи обекти (предимно стри сгради), от които да се вземе историческа дървесина за дендрохронологически анализ, е осъществено чрез обработка на различни писмени източници за периода 15-ти–19-ти век, касаещи българските земи. Проучени са български и чуждоезични източници.

Най-ценните източници на български са от периода на Възраждането: вестниците „Дунав“, „Турция“, „Македония“, сп. Български книжници и др.; спомени на възрожденски българи; сведения от приписки върху ръкописни и печатни издания от 15-ти–19-ти век. Те са значителни като количество, но сведенията конкретно за климата в тях са твърде откъслечни, не винаги могат да се възприемат като достоверни и се нуждаят от съпоставка с други, например чужди източници. Използвани са изворовите публикации на Йордан Иванов, Беньо Цонев, Христо Кодов, Маньо Стоянов, и др., на местни историци и краеведи. Последните автори също са многобройни, особено голяма е активността им след 1989 г., но техните сведения също трябва да се сверяват и анализират внимателно, с оглед на достоверността им.

Обработените чуждоезични източници са сведенията на английски пътешественици от 18-ти век, румънски източници, които са пряко свързани с информация от българските земи за необичайни състояния на климата, епидемии и природни бедствия, също свързани с климатичните изменения. Особено ценни са данните от османските институции. Систематичното събиране и обработка на метеорологичния сведения в Османската държава е поставено на научни основи след създаването на държавната обсерватория, оглавявана от френския телеграфен инженер Аристид Кумбари. Телеграфните станции започват да предават метеорологически сведения, които по-късно се обработват от Императорската обсерватория и публикуват. От 1869 г. такива телеграфо-метеорологични станции има и в българските земи, във Варна, Русе, Солун, а не след дълго и в Бургас, Констанца, Битоля. Резултатите от тези метеорологическите замервания регулярно се публикуват в периода 1869–1874 г. 

Част от установените сведения в писмените източници са следните:

1777 г. София

На Божич времето беше толкова жежко, та и трите дни държахме прозорците на одаята отворени и ходехме с фесове.

1782–1783 г. Букурещ

Покорната молба на влашкия митрополит и епископите(?)…, болярите, капитаните и всичката немощна рая е следната: Във връзка с изпращането на 150 000 истанбулски килета жито в дома на високата държава (Цариград – б.пр.) се съобщава, че в продължение на седем години са преживявали [напаст от – б.пр.] скакалци, а преди три години [е имало – б.пр.] недостиг на дъжд, а след това силна градушка и зима, което става причина посевите и животните да са близо до гибел […] преди година [по – б.пр.] време на обработването на земята не падна дъжд, както е известно на хората [… ]. Поради това закупуването на зърнени храни може да доведе до големи загуби и вреди […] цената на най-низшето (качество – б.пр.) жито достига 17–18 гроша за браилско киле(?) […]. По нашия край има голям недостиг на зърнени храни […] цената е три пъти (по-висока – б.пр.) […] твърде много хора умряха […]“.

1785 г. София

Да се знае кога падна големио снег на 14 ден от м март на св Венедикт, 3 педи сняг, та стоя 6 дни и много страх нападна хората за дърва и въглища, въглищата [се продават – б.а] по 2 пари оката, а една върба [е – б.а.] за 12 гроша.

Замръзвания на р. Дунав според в-к „Дунав“ от 1872 г.

1838 г. от 29 декември до 3 март, общо 65 дни;

1839 г. от 24 декември до 13 март, общо 80 дни;

1841 г. от 17 декември до 21 март, общо 94 дни;

1858 г. от 5 януари до 15 март, общо 69 дни;

1862 г., 16 декември до 17 март, общо 92 дни;

1868 г. от 27 декември до 1 март, общо 65 дни.

Януари 1866 г. Русе

Средна месечна температура според метеорологичната служба на Австро-унгарското консулство е – минус 10,1° по Реомюр.

25 март 1868 г. Билинци, Брезнишко

Много зла зима, завати снегат от Кръстовден, та држа до Благовец, стана скупия [за – б.а.] сено кола.

Август 1909 г. Старо село, Радомирско

Необикновена суша, няма дъжд от март до 26 юли. Житото и другите пролетни посеви пострадаха много, реколтата с 50% по-долу от нормални години.