Анализ на археологическа дървесина

При работата по проекта археологическа дървесина беше открита при разкопките на древна „Сердика“ (дн. Централната част на гр. София) и при разкопките на Анхиало (дн. гр. Поморие). Изследвани са също така също така дървени детайли, използвани при рудодобив през първото хилядолетие сл. Хр., съхранявани в Регионалните исторически музеи в гр. Кърджали и в гр. Асеновград. След прецизна лабораторна работа се установи, че от гледна точка на ботаническата систематика повечето от тях принадлежат на род Quercus (дъб), една от пробите (дървена стълба използвана при рудодобив) е от род Fagus (бук), а сравнително малко екземпляри са от иглолистни видове – род Pinus (бор) и род Abies (ела).

Разграничаването на отделните видове дъб на база на анатомични белези е много трудна задача. Например, добре известно е, че видове като Q. robur (летен дъб)  и Q. petraea (горун) имат почти неразличимо анатомично устройство, но са добре разграничими по морфологични белези и затова са отделени като самостоятелни видове. Тяхната близост се потвърждава и от факта че в централна Европа много често двата вида образуват естествени хибриди, т.е. и на генетично ниво са много близки. Към тях можем да добавим още два вида срещащи се в България, които имат сходно (на първите два вида) анатомично устройство – Q. pubescens (космат дъб или бял дъб) и Q. hartvissiana (лъжник или странджански дъб). Посочените сродни по отношение на анатомично устройство четири наши видове дъб принадлежат към секцията на робуроидните дъбове (Section:  Robur). Затова при идентификация на историческа или археологическа дървесина в публикациите на повечето автори (в чужбина) се посочва към коя секция принадлежи материалът, без да се конкретизира вида. Все пак анатомични разлики между отделните дъбове има. Например в България се срещат два вида Q. cerris (цер) и Q. coccifera (пърнар) от групата на цероидните дъбове (Section: Cerris), които имат ясно разграничимо устройство от тези на робуроидните дъбове.

При изпълнението на проекта е осигурен достъп за взимане на проби и е събрана информация от походяща дървесина от следните археологически обекти:

• Обект на ул. „Екзарх Йосиф” № 35
• Обект „Света Неделя”
• Обект „Лъвов мост”
• Западна порта – Сердика
• Обект Анхиало (дн. гр. Поморие)
• Дървени стълби използвани при рудодобив – Исторически музей в гр. Асеновград
• Фрагменти от дървени инструменти, използвани при рудодобив – Исторически музей в гр. Кърджали
• Калиакра – фрагменти от саркофаг

Взета проба в рамките на проекта от археологическа дървесина от дъб